Додо се отскубна от ръцете ми, качи се
на спирка "Река", слезе на спирка "Море",
окъпа се в калта на славата,
пусна сол в кафето на Моргана,
изкачи трихълмието на зимата,
сгуши се в цвят на беладона,
побъбри с една метафора, срещната случайно
на виенско колело,
дръпна резето на тайно писмо,
настани се в най-бялата дума, почувства се
като фавън и парадокс,
откри слънчогледи в собствените си мисли, ...