Додо
Додо се отскубна от ръцете ми, качи се
на спирка "Река", слезе на спирка "Море",
окъпа се в калта на славата,
пусна сол в кафето на Моргана,
изкачи трихълмието на зимата,
сгуши се в цвят на беладона,
побъбри с една метафора, срещната случайно
на виенско колело,
дръпна резето на тайно писмо,
настани се в най-бялата дума, почувства се
като фавън и парадокс,
откри слънчогледи в собствените си мисли,
прояви любезност към слепи жени,
намърда се в стиховете ми,
изпра, изцентрофугира всяка буква,
после, разбира се, с омекотител забрави
за тъгата, спомни си някакъв зелен
полски път и въздъхна:
О, колко глаголи, колко ретуш, карнавал,
колко елфически фолклор!
Нищо не знам за Додо. Само това, че е медуза.
© Светла All rights reserved.
Страхотия! Благодаря за удоволствието.
