Догарка от пепел

         Догарка от пепел

Обичах те до болка силно,

обичах те и повече от себе си дори,

давах всичко, за да те зарадвам,

а сега от това само страдам.

Исках ти да си щастлив

и да усещаш, колко те обичам,

душата ти да топля с всичко

и накрая - да получа НИЩО!

Бях до теб, когато ти е трудно,

когато мислеше, че ще умреш,

когато беше влюбен в друга

и с болката убивах аз студа.

Държах ръката ти в нощта,

сълзите бършех ти с любов,

а ти забиваше карфиците дълбоко,

във душата ми и нашироко.

Сега съм празна и ми е студено,

но не търся топлина от теб,

дори не искам и да си помислям,

като ледена висулка пак увисвам.

Ти никога не ще ме разбереш,

та нали сега си влюбен в друга,

а аз и не искам да прося пак,

дори да заживея в онзи ад.

Казваш, че съм горделива

и че мисля само за пари,

и как да ти ги взема, щом ги имаш,

но аз не ти ги искам вече,

дори и сам да си ги даваш.

Парите бяха средството, с което

исках ний живота си да изградим,

да бъдем заедно във всичко,

а не така взаимно да се разрушим.

Създавах всичко, за да бъда с теб,

да бъдеш ти до мен и аз до теб,

но ти не искаше да си в дома си,

навън си имаше ти други интереси.

И когато спрях да съм до теб

и писна ми да моля капки нежност,

се сети ти, че нямаш време

и любовта ми някой друг ще вземе.

Сега се чувстваш празен,

на кръстопът си, виждам те, тъжиш,

нима се стресна, че изправям се нагоре

и си градя сама мостОве.

А може би самата мисъл,

че друг ще вземе туй, което имаше и ти,

че друг ще ме прегръща, гали...

Защо ли заедно сме с тебе толкова живяли...

Май опираме до егоизъм,

как така ще съм със друг след теб,

твоето си трябва да е само твое,

а тя... и тя да бъде твоя след завоя.

Е, да... ама не става тъй,

в трудните й, нейните моменти,

ръце да си държите сте стояли,

а мене кучетата да ме яли.

Бъди щастлив, но не със мен!

Не искай аз да бъда пак за теб,

онази нежната, добра жена,

онази - истинската будала.

И да ме упрекваш вече свърши,

уби душата ми, сега я и погребваш,

не може пепелта да се запали,

дърветата... отдавна те са изгоряли.