Дойдох да питам
Светът, любими, е квартал на рая.
Подслон за бежанци с едно крило.
Малшанс, откъснатата ябълка
да се окаже дълъг спор със Бог.
И със животи да си сричат името,
разполовени на човек и сянка.
Докато, преродените във ничии
не си намерят сричката за цялост.
До този миг - нелепа тишина.
Пороища във нощи непокорни.
Неистов взор - да бликне синева,
да ги опомни химнът на високото.
А аз, любими, звънка като утро,
зората лея в речното си име.
След бурите, с които се римувах,
възкръсвам пак в изгубената сричка.
И знам, че ти си моят късен мъж,
единственият свой сред бежанците.
Дойдох да питам в този трескав дъжд:
Ще можеш ли чрез мен да се обичаш!?
Подслон за бежанци с едно крило.
Малшанс, откъснатата ябълка
да се окаже дълъг спор със Бог.
И със животи да си сричат името,
разполовени на човек и сянка.
Докато, преродените във ничии
не си намерят сричката за цялост.
До този миг - нелепа тишина.
Пороища във нощи непокорни.
Неистов взор - да бликне синева,
да ги опомни химнът на високото.
А аз, любими, звънка като утро,
зората лея в речното си име.
След бурите, с които се римувах,
възкръсвам пак в изгубената сричка.
И знам, че ти си моят късен мъж,
единственият свой сред бежанците.
Дойдох да питам в този трескав дъжд:
Ще можеш ли чрез мен да се обичаш!?
© Бистра Малинова All rights reserved.
