Дойдох, видях и си отидох
ДОЙДОХ, ВИДЯХ И СИ ОТИДОХ
Аз си отивам всеки миг.
Изплъзвам ви се – тиха рима.
Във песен, стон, в стих, сън и вик
съм минало необратимо.
След мен ще рукне тишина.
Ще вейне мракът чер завеса.
Не сещам радост, ни вина,
че моят свят не ви хареса.
Бях трън в поляна със цветя.
Солчицата в сълза над рана.
Каквото казах, отлетя.
Каквото премълчах, остана.
От ледените небеса
аз все тъй с обич ще ви гледам.
И ще ми чувате гласа,
по-тих от бащина беседа.
Ни пришълец, ни Божий Син,
ще бъда векове невидим –
човечец, който в миг един
дойде, видя – и си отиде.
© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used
