Докато птици ожънат последните снопове...
Не е достатъчно скучно, Мъдрецо,
което ми казваш, за да ти вярвам.
Или си мислиш, че още по-ценно
от смисъла,
който придаваш на думите
има за казване.
Докато птиците бавно ожънат
на залеза последните снопове,
някъде хълмове ще осъмнат върху реките
неусетно ръждясали.
Ще се изгубят посоките на нашите спорове
върху тревите от толкова мисли
белязани.
...Зная как миналото неволно изпраща
тревожни сигнали.
И как отразени от тъмното бъдеще
те се завръщат.
Тях ясновидците бързо улавят
и после разкриват съдбата ни,
докато тя продължава да бъде начало на края.
В някоя нощ аз ще науча от нея,
че времето може да бъде и разум...
И като сянка -
върху челата на дните си
ще падна безкрайно ограбен!
© Младен Мисана All rights reserved.
