Докоснах с любовта ни синевата
Дори да дойде ден да си ми чужда,
ела при мен, аз пак ще те прегърна.
Дори и нашата любов да е заблуда,
очите пак ще искат да те зърнат...
Изтекло е морето днес в сълзата,
солено пари тя по мойта буза,
откъснала парченце от душата,
прокапала на новата ти блуза.
Навехнах непонятното си име
в оставащото тъжно разстояние.
Един без друг ли ще го довървиме
в студени дни, гравирали страдание?
Аз още помня първата ни ласка -
предчувствие за топлите ти устни.
Очакваше ме може би с каляска -
да бъда принц от приказките вкусни.
Но черен принц съм тука на Земята
под грохота на толкова небета.
Докоснах с любовта ни синевата,
останал сам на мъртвите павета.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво. А ти изобщо слизал ли си от нея?!
-
Прекрасно е - въпреки тишината на финала...
-
Харесах! Има страдание! Има надежда за среща! Добре изражено любовно обаяние!
-
Винаги чета с удоволствие любовната ти лирика, Младене! Красива и възвишена... С примес на обреченост...
-
Поздравления за Поезията ти.
-
Наслада е твоята любовна лирика, Младене, наситена с много емоции и чувства, които ни поднасяш още със заглавието! Приеми моите най-искрени поздравления!
-
Красива творба! Поздравления!
-
Впечатлена съм, Младене! Стихотворенето ти е много силно, искрено и въздействащо! Усеща се, че в сълзата на лирическия герой
" изтекло е морето"! Запази този изповеден тон, дори и " под грохота на толкова бебета"!🍀 -
Истинско, емоционално и въздействащо! Стихчето ти е като палитра от чувства, с които животът рисува картини. Дали има съвършенство в любовта , не знам..., но винаги се докосвам до нейния най-чист и сакрален образ, когато чета стиховете ти, Младене! Поздравявам те и ти благодаря!
-
Хубав стих!
-
Тъжно и красиво.
-
Чиста и пълнокръвна поезия!
Браво, Младене!
Много ми хареса! -
Един принц под грохота на небетата! Емоционална и изключително въздействаща изповед!
-
Страданието пречиства душата и тя ни дарява чистите помисли за нещо безвъзвратно отминало, но непрежалимо...
В изкуството страданието катализира чувствата и те намират творческите възможности на автора в определен момент от живота му.И той излива душата си в слово,музика или картина. Тогава той застава с лице към любовта, напълно беззащитен, но искрен пред себе си и пред читателя, слушателя или зрителя...
Поздравления, Младен! -
Колко прекрасни метафори! Красота, нарисувана с думи... и чувственост...
-
"Студени дни, гравирали страдание" - Всъщност, цялото стихотворение ми харесва, болката се усеща почти реално.
-
Пишеш с толкова любов - Няма как да си черен принц!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
