Докоснах с любовта ни синевата
Дори да дойде ден да си ми чужда,
ела при мен, аз пак ще те прегърна.
Дори и нашата любов да е заблуда,
очите пак ще искат да те зърнат...
Изтекло е морето днес в сълзата,
солено пари тя по мойта буза,
откъснала парченце от душата,
прокапала на новата ти блуза.
Навехнах непонятното си име
в оставащото тъжно разстояние.
Един без друг ли ще го довървиме
в студени дни, гравирали страдание?
Аз още помня първата ни ласка -
предчувствие за топлите ти устни.
Очакваше ме може би с каляска -
да бъда принц от приказките вкусни.
Но черен принц съм тука на Земята
под грохота на толкова небета.
Докоснах с любовта ни синевата,
останал сам на мъртвите павета.
© Младен Мисана All rights reserved.
