Знам едно красиво място.
Тук в Сакара планина!
Знам аязмо старо...!
Датиращо от древноста.
Бе цялото във храсти
зашумяно.
Бе скрило се от нас...Защо?
А може би от нашите тегоби!
То скрило се бе със години там!
Защо забравихме за древноста?
Та тя на нас е дала нов живот.
-Поседнах аз до извора вълшебен.
Огледах го със обич и любов.
После пих от тоз вълшебен извор.
С шепи гребнах чистата вода!
И в миг от тоз екстаз прекрасен
почувствах се щаслив, богат.
Прекланям се пред майсторите
сътворили !
Тоз прекрасен извор чист.
И в древноста когато някой
тук се спирал !?
Прославял е таз хладна изворна вода.
© Ангел All rights reserved.