9.11.2014 г., 22:10

Докоснато минало

511 0 4

Знам едно красиво място.

Тук в Сакара планина!

Знам аязмо старо...!

Датиращо от древноста.

 

Бе цялото във храсти

зашумяно.

Бе скрило се от нас...Защо?

А може би от нашите тегоби!

То скрило се бе със години там!

 

Защо забравихме за древноста?

Та тя на нас е дала нов живот.

 

-Поседнах аз до извора вълшебен.

Огледах го със обич и любов.

 

После пих от тоз вълшебен извор.

С шепи гребнах чистата вода!

И в миг от тоз екстаз прекрасен

почувствах се щаслив, богат.

 

Прекланям се пред майсторите

сътворили !

Тоз прекрасен извор чист.

И в древноста когато някой

тук се спирал !?

Прославял е таз хладна изворна вода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте момичета !Аз май съм най късметлията мъж в откровения.Казвам го защото вие сте мойте влъхви който ми помагат да оцелея във времето !!!Благодаря за подкрепата която ми гласувате!Просто не знам как да ви се отблагодаря!!!Много усмивки ви пращам!!!Тони ,Пламе ,Ваня !!!До нови стрещи!!!
  • Привет и от мен! Нека не повтарям думите на другите и те поздравявам за добре напомняното минало, което ме докосна със спомени!
  • Здрасти, Ачо! Пламена ме изпревари - нали е млада не успях да бъда първа. Присъединявам се към нейните думи и изпращам много поздрави на Сакара...
    Поздрав за сполучливата творба - звучи ми като легенда.
    Поздрав и лека нощ, приятелю!
  • Добър вечер, Ачо!
    Радвам се,че днес ще коментирам
    първа стиха ти, след кратко отсъствие.
    Имаш способността да пишеш за уж
    простички и незначителни неща,
    но всъщност толкова разбираемо
    и съществено, че успяваш да сътвориш
    стих от всичко до което се докоснеш!
    Поздрави и хубава вечер от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...