Докосни ме, Море –
нищо, че идва зима...
Прегърни ме, Море –
песъчинка от теб съм...
Прегърни ме!
Понеси ме, Море –
Към брегове нови, омайни...
И шепти ми, Море...
Твои приказни тайни.
И шепти ми...
Не спирай, Море!
Нищо, че малко треперя...
От студа е това...
Ще се стопля...
Щом Любовта си намеря...
И тогава, Море...
И тогава от теб ще си ида...
От песъчинка ще стана аз
Перличка в някоя мида...
© Ирен All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
