Докосни ме, Море –
нищо, че идва зима...
Прегърни ме, Море –
песъчинка от теб съм...
Прегърни ме!
Понеси ме, Море –
Към брегове нови, омайни...
И шепти ми, Море...
Твои приказни тайни.
И шепти ми...
Не спирай, Море!
Нищо, че малко треперя...
От студа е това...
Ще се стопля...
Щом Любовта си намеря...
И тогава, Море...
И тогава от теб ще си ида...
От песъчинка ще стана аз
Перличка в някоя мида...
© Ирен All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
