Докрай
Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище,
една светулка - вред да засияй ...
При нас е тъй: или не дават нищо,
или душите дават си докрай!
Е. Евтимов
Душата дадох си до край
на този свят така суров, но вечен,
което за сърцето ми не се отнася май
за миг проби се и протече -
изля се в хиляди сълзи,
които пак за теб не значат нищо
дали и в мислите си ти
успя да ме превърнеш в просто минало...
от всичко в нищо...?
Дали когато луната заблести
се сещаш за стиховете мои,
а когато слънце освети отново небесните простори
си спомняш за онази там,
която днес е само спомен?
Душата дадох си до край,
проиграх я с Дявола на покер...
Свалих си гарда, играх с открити карти,
а ти докрай блъфира, поигра си
и лъчезарното създание
без светлина в тъмното остави... със скръбта си.
С една ръка не мога да прегърна,
с половин сърце не мога да залюбя...
Ще продължа без тебе да живея,
запали душата ми в тебе да огрее.
А любовта... тя идва с всичко,
и след себе си...оставя само пустошта на нищото.
Я.К
© Yana All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Радвам се, че Ви е въздействало! Усмивки 🌹
-
Страхотно си го описала, Яна! Поздравления!
-
Благодаря...прекрасно е! 🌹
-
Знам за какво говориш. Поздравявам те с едно мое стихче.
Понякога се случва любовта да боли.
Понякога след нея остават и следи.
Самотно сърцето продължава да кърви.
Разкъсана душата не може да прости.
Понякога се случва след облачния ден
да видиш ти дъгата в небосвода студен.
Към слънцето да тръгнеш, от нея вдъхновен.
И щастие да срещнеш, отново окрилен.
Хубавото предстои
Вярвай в това.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
