Дом без ключалки
ДОМ БЕЗ КЛЮЧАЛКИ
Светът не бе напълно съвършен.
Но друг вариант не се предложи.
Поех из него – ризица от лен
покриваше ефирната ми кожа.
Валма от резеда и аромат
се стелеха край пътя недокоснат.
Духът ми бе свободен и крилат –
без недоверие или въпроси.
Не глождеха съмнения плътта
и пиех цветовете от дъгата.
Жужеше златна пролет, благодат
препълваше със обич сетивата.
И вярвах, че едва ли има кът –
по-пълен с красота или вълшебства,
че даже и да спра на кръстопът,
е без значение къде извежда.
Какво да искам – просто Божий свят,
кодирал свойте тайнства върху кръста.
Предаваш ли ме – пак ще си ми брат.
Разпънеш ли ме – знам че, ще възкръсна.
© Валентина Йотова All rights reserved.
