Mar 23, 2015, 11:20 PM

Дом, далеч от празната ми къща 

  Poetry
561 0 6
на Мая и Стайо - с цялата ми любов!
По-жив от от живите до днес, и аз съм смъртен.
Изтече детството по медените жици,
а този калпав свят, за седем дни скалъпен,
все още вярва в чудеса и на девици.
Изплита сръчно пъстра черга от заблуди
и я постила на профаните в краката.
От своя свят светът отдавна ме прокуди,
но аз не търся мъст коварна и отплата.
С две книги във торбата си съдрана скитам,
че темата за двете ризи е банална
и даже я намирам много по-изтрита, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Random works
: ??:??