Дом за човечност
Душата като хляба ще деля,
с едни за сватба, с другите за помен.
С едните смерчове ще укротя,
а с другите не искам даже спомен.
В гърдите щом си с огнено сърце,
жарава щом за другите разпалваш,
ела, подавам двете си ръце,
щом светлина на людете раздаваш.
А ако носиш завист, жлъч и злост,
не смей и с мисли да ме доближаваш!
На дявола щом често ставаш гост,
ти калните следи не заличаваш.
Душата като хляба ще деля,
подслон и дом да бъде за човечност.
На подлостта отказвам да простя
и заклеймявам всякоя безчестност!
© Златка Чардакова All rights reserved.
