Дом за неуместни
Не съм аз правилна, съвсем не съм,
понякога дори не съм уместна.
Бодлива съм. Отвътре и отвън
и истина съм. Мога да те стресна.
Не съм фалшива, (ще ми се да бях)
лъжите не преглъщам. И съм луда,
за триста откачалки. Мога с тях
понякога дори да те учудя.
Не съм наивна, а не съм за тук.
Сто санчовци подминаха ме... с двеста,
но вярвам и обичам, и напук...
и триста откачалки как да вместя
в калъпите? Не искам и да знам.
Живея си сред шепичката песни.
Живея в сън. И тебе чакам там.
Адреса знаеш: Дом за неуместни.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
