Пак ме буди на птица звънливият глас през прозореца
и докосвам на росния изгрев усмивката с длан,
вдишвам светлия сладостен мед, пренаситил просторите
и оглеждам се в славей, от дъха на липите пиян.
Над искрящи поляни летя и се радвам на билките -
нацъфтели, изпълнили въздуха с песен на чай
и следя как отдръпва се, стъпка по стъпка, мътилката
на последната лятна мъгла, към планинския край.
И съм дух, и съм цвят, и съм ручей в реката на времето,
Всичко в себе си нося – строга вещица, фея добра.
На копривата пареща, крия в сърцето си семето,
на черешата сладкия плод, твърдостта на скала. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up