Домакине

Време ли е вече
да си тръгнем?
Нека тази вечер
(само)
с теб да се прегърнем...

Проклето време,
пак ни се изплъзна,
на общото ни бреме
с вино да отвърнем...

Домакин си днес, наздраве!
Нека да е вино -
и то да е проклето!
Дано не се забравим
и когато пак се видим
проклети или не -
да сме заклети.

Дали ще му мислим
утре, домакине
или ще мълчим -
то ще си отмине.

Пий сега! Наздраве!
Заедно да пием
пък каквото стане,
разума да скрием...

***

Със сподавен вик на сутринта
ще погледнем чашите - на масата,
а удавена във вино, любовта
(ни)
ще остане в вечерта, забравената.