Домашна джунгла
Днес е мама притеснена -
спешна работа ще върши.
"Вие вече сте големи
и ще сте сами във къщи.
Филмче гледайте, четете,
поиграйте на игрички.
Зная аз, че сте и двете
най-послушните сестрички." -
рече мама и излезе.
"Супер!" - кака плесна с длани -
"Хайде малко се поглезим,
гости нека да поканим."
Завъртяхте телефони.
С Мими, Ани, Петя, Катя
в стаите да се погоним,
да прескачаме леглата.
А дивана е с пружина
и батут чудесен той е.
Разхвърча се перушина
на възглавници от боя.
Правихме се на лъвици
да ръмжиме много страшно.
Щяхме да сме за шестици,
ако беше за домашно.
Почти като жирафи
си проточвахме вратлета
в шкафчета или в долапи
за желирани мечета.
От пердетата зелени
си направихме лиани.
На смеха ни сто хиени
тайно биха завидяли.
После, право от буркана
сладко с пръсти си делихме.
Като джунгла вкъщи стана,
но добре се веселихме.
Да, обаче леля Сийка,
от апартамента в дясно,
като съвестна комшийка
звъннала на татко бясна:
"К'во е станало у вазе?
Вик на шест Тарзана чувам.
Някой тропа, някой лази...
Сто маймуни ли лудуват?
Бързо се прибирай вкъщи,
че ще ни строшат стената!"
Татко си дойде намръщен.
Сложи точка на играта -
джунглата да подредиме,
мама без да е разбрала...
Леля Сийка с ново име
кръстихме я - "папагала".
© Деа All rights reserved.
Хиляди усмивки за лудетините, а на теб услех, Деа 