Домът ми
Отворих пътната врата -
пред мене като в приказка красива -
градинката с разцъфнали цветя
под сянката до бялата ни слива.
На мамината гозба аромата
пренесе ме във милното ми детство,
където баба, цялата в позлата,
над печката приведена - приготвя нещо.
На прага котенцата бели
лудуват, търсят с мен игра.
В небето облачни къдели
на татко в двора пазят сянка.
В отрудените майчини ръце
намирам толкоз много топлина
и бързам като мъничко дете
в прегръдката им нежна да се сгуша.
Тук - коренът на мойто "вчера"
и смисълът на "днес" и "утре".
Домът ми, моята постеля.
От теб единствен Бог ще ме отскубне!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
