Jun 20, 2025, 10:14 AM

Домът на баба и дядо

  Poetry
560 1 11

Моите дядо и баба не са просто старците двама,

те са тайна врата към вселена голяма.

В нея времето спира, различно се движи,

и расте само обич, без проблеми и грижи.

 

Баба шета във къща от дърво и дантела,

и от стария скрин една книга е взела.

Не от тези с буквите, дето четем,

а една вълшебна с дъх на канела и крем.

 

Всяка страница има едно тайно послание,

да разкаже, да радва и да ни дава знание.

Да ни сплотява душите, да носи надежда,

и пътя ни светъл напред да нарежда.

 

А пък дядо си пази едни богатства велики,

вехти дървени кончета, макари и мотики.

Във бараката му стара са скрити на двора,

смехът на лятото, Шаро и една детска умора.

 

Баба с глинена купа ни събира децата,

и ни носи мекички дето топлят душата,

всяка носи частичка от нейните длани,

и ухае на обич, на треви и поляни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бончо Бончев All rights reserved.

The work is a contestant:

5 place

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...