Feb 24, 2010, 12:24 PM

Дон Жуан

  Poetry
815 0 2

Ти си млад левент
и свириш на струнен инструмент,
гаджетата падат ти в краката,
щом чуят твоята любовна соната.
Раздаваш я леко неглижето,
кепето наклонил на темето.
Като истински Дон Жуан,
бълваш думи цял вулкан...
и ето, твое е сърцето на всяка сеньорита.
Хайде, спри се ти, Ромео,
не бъди такъв циник,
хвани си за ръката Жулиета
и остави на гълъбите другите трохи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...