Дон Кихот и Хамлет
Дон Кихот и Хамлет се видяха.
Изпиха по чаша бордо.
После плакаха,
после се смяха
без да знаят точно защо.
– Кой ще застане пред дулото заради тебе,
и заради кого ще застанеш пред дулото ти? –
попита Хамлет небрежно.
Дох Кихот се изгуби във себе си
тежки вежди повдигна едва.
В очите му потъна времето,
и задави го една сълза.
– Аз ще застана за всеки,
а за мене, не искам да знам!
Ще ме помни ли някой навеки
малък ли ще съм или голям.
Една илюзия сме с тебе братко!
Химера, някаква мечта.
Тук всеки "убива" грубо и "сладко"
от липса на любов и за пълна хазна!
– Да бъдеш острието на копието или да не бъдеш?! –
попита Хамлет сякаш Вечността.
© Явление All rights reserved.
