Изливам се в думи,
влели се в мене от чувства,
а този баланс помежду ни
сам върху лист се изписва.
Преливам си въздух,
издишан в стих от въздишка
и знам, щом стигне до друг,
ще ни свърже с невидима нишка.
С мастило от кръв,
изписвам в мене душата,
а животът донор е пръв
на емоцията в нея прелята.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
