Nov 29, 2006, 12:06 AM

Doors

  Poetry
824 0 3
Вратите на възприятията
Над мене се отвориха
Хиляди въпроси ме заливат
И твойте нервни окончания
В телата си заплетени ридаят
...
Жива ли съм?!
Или като тебе просто съществувам
Здравей любов! Смъртта ли те изпрати
С ревност да ме прокълнеш?
...
Нищожно малка
Избледняла вече
На дъното на гардероба ще стоя
Като снимка изгубила спомена - жалка
За тебе тихо ще тъжа...
Жива ли съм или просто съществувам?!

                       лято 2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Когато вратите на възприятието са пречистени,нещата стават такива каквито са".Да не би тази мисъл на Blake да те вдъхнови?Много странно ми стана като го прочетох щото имам едно доста сходно с твоето стихотворение и дори започва почти по същия начин.Казва се "Нирвана".
  • Шу!!!!!Много го обичам това стихотворение !!
  • Поздрави

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....