Дори да исках
Дори да исках няма как да бъда
удобната за всекиго от вас.
С различна съм съдба, а и присъда,
родена трудно, в буреносен час.
Очите на душата ми са сини,
не я ловят ни хули, ни злини.
Но костваше ѝ суша – сто години,
това, че нито миг не измени,
на същността си, нищо, че я крия,
(едва ли я познава някой тук).
Познават ураганната фурия,
стих – огнен меч и стих като юмрук,
държа ги до възглавето си нощем...
А любовта все глупаво мълчи,
че имало надежда... Има още...
И светлина за сините очи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
