Дори да вали
Аз съм щедра. Дори да вали,
този дъжд подарявам ти - твой е,
та когато небето над нас се смали,
да мечтаеш за нови порои...
И грижовна съм - месих ти хляб.
Със сълзи го замесих, да знаеш,
и глада ти - неистов и сляп,
ще заситя. Така ще узнаеш,
че съм истинска! Мога да пея
и гласът ми е стара камбана,
и почукаш ли с пръсти по нея,
всеки звук е копнеж и покана...
Аз съм топла! Събрала съм слънце,
за да грея в студените зими,
да покълне и сетното зрънце
вкочанена, измръзнала обич...
И съм луда! Дори да боли,
ще ти дам да опиташ от болката,
мойта болка щом в тебе гори -
за отвъдното стига ми толкова.
© Рада Димова All rights reserved.
