Дори да си отидат всички думи,
назаем от морето ще си взема.
И ще напиша с моливчета лунни
най-светлото писмо - до теб от мене.
Без звук ще пея и през смях ще плача,
прегърнала щастливата си сянка.
Въжето ще обикна и палача,
превърнала се в тиха пепелянка.
Ще сторя незапомнени вълшебства.
Ще стана най-красивото момиче.
Вода ще донеса от мойто детство.
Дано поне за миг ме заобичаш!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
