Mar 25, 2014, 9:41 PM

Дори насън

  Poetry » Love
967 1 5

Дори насън


Не мога да съм твоето момиче.
Дори насън не смей да се надяваш,
че някога за миг ще те обичам.
Измисленото двойно наранява.

И двамата по малко закъсняхме.
Сега съм с друг, и ти ще бъдеш с друга.
Мечтите, дето с теб не изживяхме,
сбъдни нататък с твоята съпруга.

И тя ще е красива, даже много.
С усмивка всяка болка ще прощава.
Почувстваш ли се сам до изнемога,
потъне ли в очите ти забрава,

ела при мен и аз ще ти разкрия
цената на изгубеното вчера.
Надежда потърси си. Намери я.
Щом нямаш сили, аз ще я намеря.

Поискай да сме просто непознати -
приятели с вини понатежали.
Не казвай нищо, ясно е нататък -
суровия живот не ни пожали.

И днес съм просто нечие момиче.
Дъхът на друг страните ми целува.
А можехме със теб да се обичаме...
но късно е. Дори да го сънуваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обожавам когато откривам частица от собствената си душа в твоите прекрасни творения!
    Приеми искреното ми възхищение!
  • Благодаря от сърце за милите коментари.
  • Не можеш да си моето момиче....
    Ала не си ли още по-самотна?
    Кажи ми пак - че другиго обичаш.
    Кажи и че обичаш го страхотно.
    Говориш ми - ала очите ти са тъжни.
    Но може би това е любовта ти.
    Ала мълча. Не си ми с нищо длъжна
    И вече сме си сякаш непознати....
  • Неотразима си и ненасищаща!!!
    Поздрави!!!
  • Когато душата говори,
    аз мога само да те поздравя!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...