Върви си животът със своите битки,
ту цветен, ту толкова сив.
Направо минава, ту прави извивки,
ту приказен, ту пък плешив.
Усмихнат е днеска, но вчера е плакал
с такива големи сълзи.
Към светлото бъдеще празен е влакът,
чер облак над него пълзи.
Ще има усмивки, виж слънцето грее,
навсякъде хвърля лъчи.
Макар и нелеко, но ще се живее -
дори със сълзи на очи.
© Гинка Гарева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
