Върви си животът със своите битки,
ту цветен, ту толкова сив.
Направо минава, ту прави извивки,
ту приказен, ту пък плешив.
Усмихнат е днеска, но вчера е плакал
с такива големи сълзи.
Към светлото бъдеще празен е влакът,
чер облак над него пълзи.
Ще има усмивки, виж слънцето грее,
навсякъде хвърля лъчи.
Макар и нелеко, но ще се живее -
дори със сълзи на очи.