А щастието няма сетива
и огнено стопява самотата.
Мечтателно опъваш тетива
и целиш се в набъбващата дата.
Покрай мишената ли просвисти
неточно устремила се стрелата,
очите си спонтанно притвори
и дорисувай мислено местата,
които зареди с любов попът,
а се опитват да ти се изплъзнат.
Късметите да се подвоумят,
преди тъги сърцето да изтръгнат.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
