А щастието няма сетива
и огнено стопява самотата.
Мечтателно опъваш тетива
и целиш се в набъбващата дата.
Покрай мишената ли просвисти
неточно устремила се стрелата,
очите си спонтанно притвори
и дорисувай мислено местата,
които зареди с любов попът,
а се опитват да ти се изплъзнат.
Късметите да се подвоумят,
преди тъги сърцето да изтръгнат.