Mar 24, 2011, 9:02 PM

Достатъчно...

  Poetry » Love
789 1 1

Не си ми дал достатъчно,
а може би пък аз
сънувам твърде вятърно.
Донеси ми захлас,
но някак, между бризовете
много се протри
и бавно се изнизваше.
Ти не видя дори...
Не беше там достатъчно,
а може би при мен
задръсти се с остатъчно
и няма място за преполовено време.
Не обичаш достатъчно,
а аз обичах прекалено,
и се изчерпах да давам душата си.
И днес от тебе всичко ще си взема...

 

24. 03.2011г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • чудесно е!Моля искам някой да помогне,как се взима достатъчно или няма смисъл.....Поздрави!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...