Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали,
но тази скръб ме съживява,
защото Бездна в бездната твори
насища ме с утеха и ме напоява.
Достатъчно за себе си живях.
С Теб искам във съзвучие да заживея.
В сърцето с радост ближния прибрах,
в синхрон минутите с небето пеят.