Достоен си ти, докторе,
защото спасяваш съдби.
Под твоите пръсти се раждат
отново красиви мечти.
Под твоите пръсти пианото
нежни звуци рони, милува
като сълзица на майка,
която спасеното чедо целува.
Достоен е този, който дарява,
пари има ли, трябва да дава.
Но блестиш ти, докторе,
защото даряваш СЪРЦА!
Знам - от живота по-скъпо няма.
© Ванюша Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
