Доверието чака пред гордоста и лицемерието - част 2
Събуди ме с пробуждаща уплаха,
да, спяща красавице, да не проспиш някоя заплаха.
Не ме зови ти ,,спяща”,
ни с топла вода, ни с вряща.
Между нас ти си сън из греховна нощ,
аз съм бодрост из праведния ден от разкош.
Кълна се чрез плод, изпълнен с отрова,
ще разруша заблудата, поробила те като окова.
Тогава ще прозреш кой луна е, кой слънце,
тогава ще търсиш изкупление във всяко зрънце.
Би ли дал пламъка си за моята свещ? ...