Доверие 2
Доверието чака пред гордоста и лицемерието - част 2
Събуди ме с пробуждаща уплаха,
да, спяща красавице, да не проспиш някоя заплаха.
Не ме зови ти ,,спяща”,
ни с топла вода, ни с вряща.
Между нас ти си сън из греховна нощ,
аз съм бодрост из праведния ден от разкош.
Кълна се чрез плод, изпълнен с отрова,
ще разруша заблудата, поробила те като окова.
Тогава ще прозреш кой луна е, кой слънце,
тогава ще търсиш изкупление във всяко зрънце.
Би ли дал пламъка си за моята свещ?
Няма как звезда от зрялост да грее над една разглезена вещ.
Край, писна ми да ме отричаш
и своята топлота повече от моята да обичаш.
Поднасям ти кутийка с панделка на извинение,
обвита в опаковка от изтъкване и високомерие,
поднасям ти подарък, изтъкан не за прошка, а от лицемерие.
Не се сърди с очи зад маска, за разкаяние не светиш ти,
погледът ти от искри, присвятква - сърцето несломимо да покори.
© Георги Димитров All rights reserved.
