Nov 21, 2018, 1:22 PM

Драгойново е моята родина

897 1 0

ДРАГОЙНОВО Е МОЯТА РОДИНА

 

За мен Драгойново е моята Родина,
навярно  щото в него съм роден,
макар че в град живея, не една година,
не смятам мястото, че е за мен!

 

Не мога аз във София да се отпусна,
тук срещаем все намусени лица
и свикнах аз с неистинското им изкуство
и с липсата на милост и сърце!

 

И чакам всеки миг, да дойде изненада,
разбира се в не моя интерес,
и сиирджии да ме гледат със наслада,
да се почувствам като гонен пес!

 

Тук в селото нещата са съвсем различни,
на всички зная всички имена,
характерите им, родата им - отлично
и кой как язди чужди стремена!

 

А вечер като седна сам на судормата
и се загледам в родния "балкан"
аз чувствам, че ми днама леко на душата
 и аз забравям думата "Аман"!

 

Когато сутрин се събудя в раневата
изпълва се душата ми с екстаз
и видя Изгрева да носи светлината
и чуя птичките да пеят вмeсто нас!


 10.07.2012г. Драгойново

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...