Jun 15, 2007, 12:31 PM

Драма

  Poetry
1.6K 1 7
Спомени скандали вдигат,
бъдещето багажа стяга.

Ревността измерва разтояния,
ухание, докосване рисува.
                               
Щастието времето сверява,  
самотата, срещите чертае.

Доверието врати заключва,
страстта пламъчета гаси.

Тя време не признава,
ключета пази и
пожари пали...

Не се примирява,
докосва и  разубеждава,
разтояния смалява.

Че коя е тя - Любовта!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...