Драски в здрача
ДРАСКИ В ЗДРАЧА
Не по мярка скроен е животът –
зле скалъпен е, даже измамен.
Уморих се да чакам доброто.
Уж дойде. А пък вечно го няма.
И отлагам възторзи и думи,
и моментът е все ненавреме.
Как копнеех край теб да будувам –
в безпризорната жар на септември
Но реката е дрипава скръндза –
все не пуска водата си златна
и дланта ми отдавна премръзна
сред прощалния дъх на тревата.
Аз не искам назад да се връщам,
а без тебе животът ми мина.
Дом не стана от моята къща,
с мед не пълних добрите пчелини.
Кътам само любов и надежда
и не вярвам да има забрава.
Ако можеш – звездите поглеждай.
Нощем Раят изглежда забавен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
