Д Р Е С У Р А
Зло куче лае в мисълта ми.
Насъсках го, за да ме пази.
Оставих му водица само.
Да огладнее и да мрази.
Защото вече полза няма
от псета нежни и гальовни.
Мошениците ги примамват
и с мръвки хранят ги отровни.
Омръзна ми да влизат в двора
на мисълта ми разградена
неканени от никой хора
и да разтурват всичко в мене.
Затуй насъсках злото куче.
Отдавна вече го дресирам
от доброта да се отучи,
но само злите да възпира.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
