Дрипава душа
814
0
1
Хвърляш си
душата
някъде -
а после
я прибираш -
дрипава.
Избърсваш с
нея скритите
си кътове
и после
я простираш -
дъхава.
Цъфти душата.
Избуява, пука се.
Петната на плътта
просмукват се.
Растат,
разпукват се -
като цветя
върху торена
пръст.
Като цвърчаща
плът,
която ражда
червеи…
Изхвърлил си
душата -
някъде.
Не можеш да
държиш
веригите,
които хапят
дланите ти,
впити -
в бъдното ли,
в днешното ли,
в спомена ли?
Изхвърлил си
душата -
никъде.
Не можеш да
държиш
хомота ù,
захапал
дланите
до кокал.
© Габриела Цанева All rights reserved.
