Друга България
Друга България
Друг месец,след него друга година,
Друга усмивка и после друга сълза,
Времето славно вече отмина
в тази друга България усещам тъга!
Друга есен,а след нея друга зима,
А от онази история остана само прахта,
След великото минало на Онази България,
Тази другата-нея не ща!
Улици тихи,хора един на друг омразни,
Нямо го Левски,няма го Ботев
Със плам и сила да събудят погледи празни..
Кога апаши кръстосвали са твоите пътища,
Чадата твои красотата ти виждали са в робските сънища
С вериги,окови-те тебе обичали са,
А ний недостойни-величието твое-отричаме го!
Други са всички,на друга уж свободна земя,
Но Българио,майчице страдаща,
Къде сега са онези твои деца?
Други цветята,под савсем друго небе,
Къде е кръвта за тебе в мъки пролята,
Вече е друго онова малко дете,
Не тича с байряка в полята
Омраза и болка,
Завист,предателство
Без страх Божий изпитват сегашните твои „юнаци”
Други са-забравили те свойто мило отечество,
Заприличали веч на глупаци!!!
© Радост Вълчева All rights reserved.
