Dec 15, 2006, 8:29 PM

Другата

  Poetry
826 0 3

Не бе звезда тя, не бе и самодива,
но ти пред мене нея си избра.
Надявам се със теб да е щастлива -
и аз щастлива бях, но до мига,

във който тя се появи.
Ще страдам аз от свойта доброта,
но нека никoй вас така не раздели
и нека със любов лицето й

да е обсипано, а моето -
обсипано в сълзи.
Аз искам да останеш
в мойто минало,
при нея, другата, върви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...