Венозно
ми вливат
пожари.
Тръбичка..
Мехури...
Завирам...
Трябва...
трябва
малко да
покъкря.
Казват,
бобена
чорба
било.
На грах
ми мирише
обаче...
Под граховите
зърна
ми убива
една принцеса.
Изгонили
я от кладата.
В последния
момент.
И тръгнала
да търси
виновника...
Зад ъгъла,
в другата
приказка
малката
кибритопродавачка
изкупувала
пожарогасители.
Аз...
аз съм виновна
за скъсаната
тръбичка.
Мехури
от неизгорено.
© Мария Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Уникална си!