Jan 15, 2014, 8:41 PM

Другият

  Poetry » Love
654 0 4

Той знае - да ме обича

е пълно безумие.

Затова всяка нощ е различен

и все по-страстно ме люби.

Той може така да целува -

с горещи и ненаситни устни.

Болка в очите му виждам

                                       когато

сутрин леглото напускам.

Жадува за мойта усмивка,

казва ми, че съм красива

и че такава ме иска -

едновременно нежна и дива.

Знае всяка извивка на моето тяло,

а аз... него ли или себе си лъжа...?

Може би затова недоумява,

когато в нищото гледам тъжно.

Копнее да слуша гласа ми,

с мен да се буди, да остареем.

Само не знае за моята лудост -

че не мога без Теб да живея.

 

Р.Ч. 2007' БГ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...