Дръвца за Мама
ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет,
ще пращят на огнището тежкият габър и клен,
и във скута на мама котарачето пак ще се радва,
и ще бъде един – подарен ми от Господа, ден,
и ще скърца във дънера моята лъскава брадва,
клечорляци – коджак, от корията ще довлека,
нека късото пламъче лизне и стиската слама.
То какво ли да иска сиромахът, освен топлинка? –
и в камината огън да свети в очите на мама.
© Валери Станков All rights reserved.
