Бездиханни пръсти лежат на рояла
като птици преплели се в мрежа
от клавишите стон се издава
уморени от тъжните мисли
и дивият полет на птиците - пръсти
потрепващи леко с крилата
очакват отново пак да засвирят
най– нежната песен в душата
И политат думите смело
по- силно, по- мощно от звуци
но се спъват във вселенски акорди
в небесни дуели безкръвни..
© Румяна Друмева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
