Обвиняват ме...
... говоря много,
понякога
сама на себе се
съчувствам,
дарена с
празнословия,
не спирам,
думите, търсят виновен...
... някъде,
на края на дъгата,
ще замълча...
... дотогава
има време...
... многоточията,
едно след друго
търсят си място,
някъде,
между тях
казах Нещо,
което беше невъзможно
да произнеса,
думите не прощават...
надявам се,
не съм лишена
от смисъл...
... обвиняват ме...
... използвам ги,
понякога правилно,
думите съдят!
© Славка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
