Mar 28, 2013, 12:38 PM

Думи без напръстник 

  Poetry » Love
789 0 8


Думи без напръстник


Дълги сенки…
Хвърлят риби хайвера си
на душата ти в плиткото.
Искам на туарега
оазиса на последното скитане.
И по устните му напукани
да позная на жаждата силата.
Две змии небиблейски усукани.
Дива ябълка. Отровата им не пила.
Нека погаля ръцете му.
С милостта на сълзата.
И по устните му да светя.
Както сока пиян на лозата.
И от сърцата ни, омагьосани,
дълга вечност да капе.
Може смисълът да виси на косъм.

Но аз от тази любов ще отхапя.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??