Думи, които кървят
Не разгадавам същността на думите -
те често са измамно красиви,
като крилата на пеперудите
изтънчени, с краски причудливи.
С красиви, но измамни думи
се зида празен дом
и самота върви по скрити друми,
и песента остава скършен стон.
За мен единствено реални
са думите от вик на отчаяние -
бездънно силни и морални,
изплакани сред болка и покаяние.
Най-дълго се помнят
думи, които кървят -
като очи на сираче огромни,
като бездомни, които обречени вървят...
© Румяна All rights reserved.
