Думи на вятъра
Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.
Магията е в простите слова,
говорят с тях дори и боговете,
те имат своя, собствена душа.
Какво ли пък не носят ветровете?!
Послания, надежди и мечти,
копнежи, с жив човек несподелени...
Когато шепне вятърът, мълчи -
послушай песента му вдъхновена.
И тя ще ти разкаже ориста
на хората - съвсем обикновени,
избрали, в своя път към вечността,
да пренесат усмивката на времето.
© Вики All rights reserved.
