ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ
Лятна вечер. Бях в град до морето.
Седях на терасата в хотела,
пред очите ми имаше само вълни.
Погледнах нагоре – дъждопад от звезди,
Но лъжовен бе той –
не вдигаше телефона си ти.
Някой ще каже „Колко си скучен!”,
без да знае дори, какво си за мен.
Ако знаеш колко силно мечтая
теб да рисувам в нощта
и след мен да оставя
няколко листа хартия,
пълни с щрих и думи, родени от обичта,
които да те опишат завинаги на света.
Трябва ли още да рисувам и пиша?
Нали и без тях човек може да диша?
А колко искам аз да живея,
но как да го направя без нея?
Какъв смисъл има да редя думи?
Да си мечтая?
Останах без ум...
И това зная...© Вили Тодоров All rights reserved.
