Думите са птици без крила
Думите са птици без крила.
Понякога са весели - разсмиват.
Понякога са зли - бодат
като стрели в сърцето и те сриват.
Със нежни думи може да политнеш,
към висините да се извисиш.
Във приказни Вселени да надникнеш
и хиляди дилеми да решиш.
Със думите направих си пътека
в пространството, кипящо в звуци.
Една мелодия - недоловима, лека,
шепот от невидими капчуци.
Да те погалят нежно в мрака,
да докоснат тази струна,
която все копнее и ме чака -
да дойда и да те целуна.
И да ти кажа тези думи -
кристални капки в тишина,
които те извеждат там - на друма,
да посрещнеш мойта самота.
© Румяна All rights reserved.
